България ще участва в последните заседания на естонското председателство на Съвета на Европейския съюз, за да може да започне своя мандат с летящ старт от 1 януари. В ръцете на българското председателство ще останат преговорите за новото европейско законодателство за киберсигурност и за защита на личната неприкосновеност.
Това заяви главният информационен директор на Естония Сиим Сиккут пред "Дневник". Естония, България и Австрия ще са триото държави членки, които ръководят председателството на ЕС от 1 юли 2017 г. до 31 декември 2018 г. Мандатът на Талин свършва през декември, а първото събитие на София е предвидено за 4 януари догодина.

"Ако ние успеем да приключим преговорите по някой въпрос, тогава българите няма нужда да се занимават с него, могат да продължат напред по следващите. Например за тях ще остане новият пакет за киберсигурност", уточнява Сиккут. "Вероятно е-неприкосновеността също ще се проточи малко, така че и тя ще остане за българите. Ще направим всичко по силите си да постигнем споразумение, но разговорите още продължават. Киберпакетът ще бъде за България. Свободното движение на данни е чисто нова инициатива на Комисията и ще започнем работа по нея, но няма начин да я приключим."
"Не виждам причина България да не може" да продължи естонския дневен ред по отношение на цифровото управление, казва той. "Практично погледнато, въпросът е дали триото е на една и съща страница. Работихме много усилено, за да го направим. Работим още отпреди да започне нашето председателство () Що се отнася до България, вече сме се споразумели, че в последните няколко седмици те ще участват във всяка дискусия, за да бъдат готови да започнат още на 1 януари. Правим всичко възможно да гарантираме, че ще могат да постигнат резултати от ден първи и да затворят споразуменията, които ние не сме успели."
"Винаги сме виждали председателството, особено ще се отнася до цифровия дневен ред, като възможност да приключим работа по някой въпрос, но и да започнем дискусии. (...) След година ще се задава нова Европейска комисия и е време да започнем да обсъждаме какво следва. Разбира се, пред нас – Естония, България, Австрия - е работата по единния цифров пазар и сме решени да я свършим до края на идната година. А след това?"
Програмата на триото
Съветът на ЕС е институцията, която представлява правителствата на държавите членки. Той е една от трите най-важни институции на съюза заедно с Комисията и Парламента. Държавите от ЕС поемат председателството на ротационен принцип, сменяйки се на всеки шест месеца. Идеята е настоящата държава да ръководи срещите на всички нива, да насочва работата на съвета и да действа като честен и неутрален посредник между интересите на всички 28 членки.
Председателите работят в тясно сътрудничество от групи по три, за да могат да се координират по-добре в набелязването и изпълнението на дългосрочните цели. В случая България, Естония и Австрия ще заложат на укрепване на доверието в съюза и опростяване на живота и стопанската дейност, сочи програмата на триото. (Целия ѝ текст четете ТУК)
Цифровото общество е особено важна част от тази програма – ресорът, по който работят еврокомисарите Андрус Ансип и Мария Габриел, е и поле за изява на Естония, която е лидер в Европа по предоставяне на електронни услуги на бизнеса и гражданите. Общият план предвижда до края на 2018 г. работата по различните инициативи, свързани с единния цифров пазар, да бъде приключена.
Киберсигурност
По думите на Сиккут в мандата на България ще остане работата по киберсигурността. В програмата на триото е заложено като задача Стратегията за киберсигурност на ЕС да бъде актуализирана. Създадена през 2013 г., тя вече се нуждае от реформа и бе една от основните теми в годишната реч на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер.
Той предложи създаване на нова агенция на ЕС за киберсигурност, която да подпомага държавите членки при посрещането на кибератаки и за въвеждане на нова европейска схема за сертифициране, която да гарантира, че продуктите и услугите в света на цифровите технологии са безопасни за ползване.
Е-неприкосновеност
В последните години комисията работи усилено по правната рамка за защита на личните данни в интернет. Част от тях е и законодателството за защита на личния живот в цифровото пространство, като предложенията тепърва трябва да бъдат обсъждани и одобрени от всички страни членки.
Основните от тях са: директивата за правото на неприкосновеност да обхвваща и доставчиците на електронни съобщителни услуги като WhatsApp, Facebook Messenger, Skype, Gmail, iMessage и Viber (досега тя важеше само за традиционните далекосъобщителни оператори); да се уеднаквят и затегнат правилата за защита на всички граждани и предприятия в ЕС; защитата да засяга както съдържанието на съобщенията, така и метаданните към тях.